Jun 28, 2024, 9:32 AM

Нестинарски бакшиш – разказ 

  Prose » Narratives, Others
585 0 0
34 min reading
От росните капки, които лъщят между пропуканите зелени листа на цветните пъпки, се раждат самодивите. И когато денете им се свършат, заспиват някоя нощ и се превръщат пак на росни капки.
Ангел Каралийчев „Струна“
Утихнаха гайдите на поляната, спря да думка и светият тъпан, сякаш нечие гигантско сърце престана да тупти. Костадинското хоро беше приключило, а нестинарите – излезли от изгорелия кръг в средата на поляната, се събуждаха от транса и постепенно идвайки на себе си, се размесваха с тълпата. Откъм поляната още лъхаше топлина, истинска или илюзорна, но светлина вече нямаше – въглените бяха угаснали. Хората започнаха да се разотиват, двигателите на колите забръмчаха, а после и техният глас се изгуби из настъпващата над Влахов дол непрогледна тъма. Повечето жители на околните села бяха дошли пеша с шествието на здрачаване, но сега, по тъмно, хващаха чакащите горе таксита или се качваха в колите на познати и приятели, за да се върнат у дома.
Не се чу хлопване на врата, нито някакъв д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??