2 min reading
Взе автомата от вече разлагащия се труп на кюрдски военен. Детската му усмивка заблестя, сякаш в ръцете си държеше не оръжие на смъртта, а чисто нова играчка. Сетне подскочи и заприпка бос към изоставените танкове, горящите коли и разлагащата се под яркото слънце човешка плът. Отиде при останалите момчета, които си играеха на войници с взетите от земята оръжия. Гонеха се и стреляха с незаредените оръжия, сякаш забравяйки, че са на средата на бойно поле. Тичаха, смееха се, криеха се зад торби с барут и крещяха един по друг на арабски. Джазим държеше в детските си ръчички големия автомат и без много да му мисли, се гмурна в детската им игра на военни. Момчето трудно задържа голямото оръжие и безцелно го насочи към едно от момчетата. То на свой ред се качи на дулото на един изоставен танк и насочи пистолета си към него, натисна спусъка и издаде звук с уста, наподобяващ изстрел на куршум.
- Джазим! – извика момчето. – Застрелях те, трябва да паднеш. Такива са правилата.
Джазим обаче не пад ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up