Винаги съм си мислел, че вписването ми в околния свят е нещо много трудно. По време на моето израстване розовите очила на наивността не ми позволяваха да виждам реално. Ако трябва да бъда напълно откровен, понякога отново усещам, че съм си ги сложил, но само за миг. Само за миг...
Кой съм аз, въпрос, който всеки един от нас поне веднъж си е задавал. Аз съм невидимия герой на днешния свят. Видях много, усетих доста неща, срещнах се с безброй хора и видях различни характери. Подуших косите на милион момичета и прегърнах не едно момче. Превърнах се от дете в юноша, после в мъж. Колкото и да исках да задържа детството в ръцете си то ми се изплъзна както хлабав пръстен изчезва от ръката в пенливата морска вода.
Отправих поглед напред към неясното бъдеще. Видях само злоба и омраза! Явно мъчният път, по който вървях се оказа по-приятен от неутъпканите пътеки на други. Затворих очи и поех дълбоко въздух. От дъното на душата си се молех всички агресивни физиономии да се изместят от дружелюбни и ...