- Здравей, Рей!
- Здравей! Днес какво ще купуваш? – намигна й Рей.
- Нищо. Наминавам да те видя.
- Още си му ядосана, Рози. Иначе надали щеше да опреш до мен - захили се Рей.
Стана й неприятно, но това си беше чистата истина. Думите му я стъписаха.
Отказа се да говори с него. Беше егоистка. Потърси го, защото имаше нужда от приятелско рамо. Ако беше всичко вред, едва ли щеше да го потърси.
- Как си, Рей? - опита се тя да каже нещо.
- Добре съм, Рози. Смятам след десетина дни да си взема почивка, докато не е минало лятото.
- Къде ще ходиш?
- Още не съм решил. Хайде, идвай с мен. Ще духнем нанякъде. На север.
- Не става, Рей. Няма как да стане. Аз ще тръгвам.
- Защо дойде? ...