Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха вечер по-голяма част от времето си пред компютъра. Дните се нижеха и Джеси неусетно се привърза към виртуалния си приятел. Връщаше се от работа, заставаше пред компютъра и със затаен дъх отваряше пощата, или поглеждаше в скайпа дали е на линия или не. След поредното флиртуване си лягаше и заспиваше с усмивка на лицето.
Той не знаеше нищо за нея, както и тя за него и въпреки това беше много хубаво... Изживяване, подобно на очакването да видиш нещо непознато, красиво езеро или висок недостигаем връх. После разбраха, че и двамата са родени в една и съща зодия в рамките на една година. Тя прояви инициатива и намери начин да узнае нещо за него. Написа му го, а той вместо да се разсърди, потвърди инф ...