Година, две, три... и така, докато не станаха десет.
Девети Юли...
Тази дата...
Всяка една година на тази дата аз стоях на гарата от сутрин до вечер.
Чаках ли – чаках... но нищо не се случваше и никой не идваше.
В едната си ръка държах кутия с цигари - ММ, а в другата - лилава запалка. Това беше нейният любим цвят и нейните любими цигари.
Разпечатени и вече почти привършени...
Без нея, всеки един ден бе самотен, но не и днешният. На тази дата аз не се чувствах самотен, не, на тази дата аз я чувствах близо до себе си, близо до сърцето си.
Не ходех на посещения на гроба ù. Не. Аз идвах на посещения на гарата. Тук тя беше до мен. Тук тя беше пред очите ми... Така жизнена и все така красива.
Седнал на дървена пейка и със скицник върху краката, аз не спирах да мисля за нея. Моливът, който беше легнал върху скицника, се търкулна и падна на земята. Сгромоляса се и никой от заобикалящите ме хора не забеляза това, освен мен. Никой не понечи да го вземе и да го вдигне, никой не се интересуваше, ...