Образът ми – твоя кошмар. Неканена гостенка съм в срещите ти с нея. Целуваш я и виждаш усмивката ми. Смея се... Смея се на теб и глупавото ти влечение по нея. Коя по ред е след мен? Броиш ли ги още? И къде все пак остана сърцето ти? Забрави ли ме? Изгаряш ли още в любовта ми? Вчера бях твоят Рай... днес съм Ад! Щастлив си, но само в нейните думи. Продължаваш да заличаваш любовта си към мен с чужда... Опитваш се да ме заличиш със счупените парчета на сърцата, които разби след мен! И успяваш ли...? Всяка следваща е жертва на нашата любов... Колко много оставиха сърцето си при теб?!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up