Образът ми – твоя кошмар. Неканена гостенка съм в срещите ти с нея. Целуваш я и виждаш усмивката ми. Смея се... Смея се на теб и глупавото ти влечение по нея. Коя по ред е след мен? Броиш ли ги още? И къде все пак остана сърцето ти? Забрави ли ме? Изгаряш ли още в любовта ми? Вчера бях твоят Рай... днес съм Ад! Щастлив си, но само в нейните думи. Продължаваш да заличаваш любовта си към мен с чужда... Опитваш се да ме заличиш със счупените парчета на сърцата, които разби след мен! И успяваш ли...? Всяка следваща е жертва на нашата любов... Колко много оставиха сърцето си при теб?!