Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го запомни най-малко за година. Обеща повече да не го оставя само, дори без намордник. Изчисти фекалиите, изми и парфюмира.
- Владо, аз само за малко…! – заоправдава се той.
- Ще ти дам аз на тебе за малко! – бях толкова ядосан, че ми идеше да го набия.
- Бива ли такава безотговорност! Освен това и без намордник. Ами ако беше минало някое дете или…!
- Ама аз…!
- Красимире, не се оправдавай, че не ти гарантирам, какво може да ти се случи! – излях си яда като вода от ведро.
Потеглих с колата за работа. Спрях на близкото кръстовище, понеже ме хвана червената вълна. По това време винаги гъмжеше от автомобили, които бълваха отровата си в така необходимия за нас въздух. Един възрастен слаб човек с ка ...