2 мин reading
Болката си проправя път през дълбоките недра на съзнанието ми и опожарява всяка мисъл и всеки спомен. Безсилието злорадства над последните измъчени надежди, дишащи на инат, с дробове, лишени от въздух. Умът отказва да приеме фактите и търси най-философското кредо и обяснение за случващото се. Сърцето почти спряло в кухата си обвивка, отправя клетви със сетни сили на сподавени стонове към всичко и всеки. Тялото извършва механически действията си напук на наближаващата смърт. Сълзите поемат по познатата им добре траектория без предупреждение и без да питат за позволение. В главата отекват въпроси, чиито отговори не ще получа, тъй като изгубих това право. Страхът си играе със сетивата ми и заплашва да изтръгне с острите си свирепи нокти остатъците от душата ми. Къде се крие моментът, в който златото се превръща в купчина безполезно желязо и красотата на споделения миг се преобръща, за да се въплати в разочароващо и задушаващо мълчание? Как да приема неизвестността, когато тя е единственат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up