Ние
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засушаване, всякакви вибрации и разстояния… Главата й бръмчи от толкова информация. Иска да си почине.
Сега мисли да махне само едното от нас. Любопитна е… Не става! Изглеждаме разделени, но всъщност сме свързани. А и половинчатите неща са едно нищо. Или, ако са нещо, то е много трудно за разбиране.
… отлитаме преди да е сгрешила…