Асфалтът едвам дишаше и пъшкаше още повече от размекнатите гуми на колите и камионите, които допълнително го задушаваха, колкото и на рядко да минаваха.
Маранята наоколо размазваше образите в далечината и ги правеше сюрреалистични.
Момичетата се бяха скрили на сянка под няколко крайпътни дървета и се потяха, като щангистки на тренировка, въпреки, че дори и не помръдваха.
Минаваше два часа след обед и слънцето бе най-жестокото нещо за тях в този момент.
- Добре де, Мелиса, защо той прави така?! Цял ден ли ще висим сега тука на този пек, заради прищявките му!
- Не знам, Кармен - отвърна тази която нарекоха Мелиса. – Нещо е ядосан и нервен напоследък. Преди поне ми даваше да го галя от време на време, сега не ще и да ме погледне.
- Омръзнала си му. И с мене беше така – обади се русокосо момиче в черно късо клинче.
- Не е вярно. Просто е огромен инат и е своенравен. Аз съм пробвала всичко, за да му вляза под кожата, и с камшик съм го пляскала даже, но не помага.
- Откога стоим тука и никой ...