Никакво

Mar 3, 2009, 7:54 PM

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

813 0 0

1 мин reading

Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много добре, и ако ще съм прецакана, поне да е както трябва. Поразтърках си котката, явно не е минала под дъгата и не може да ми изпълнява желания, а аз нямам намерение да се опитам с нещо друго.
Тъжно ми е!
То това, моето никакво настроение, се обърна на ежедневно и измъкване няма, като ще ми е гадно, да ми е гадно. Опитвам се да си направя още един успешен флирт, но се пречупвам.
Има само две неща - доброто и злото. А аз винаги заради тая моя пуста неволя взимам злото. Никога не правиш нещо, защото го искаш, понякога просто го чувстваш. Това, че изпитваш нещо, не значи, че е правило - не винаги съзнанието ти е право. Понякога те подтиква към лошо. Иска те грешен, недодялан и объркан. И аз не го искам, не го искам това проклето чувство на вина и на обърканост, не искам да ми е тъжно, не искам да те искам. Но го правя, така го чувствам...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Никакво

Свързани произведения

Comments

Random works