Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от своя страна с течение на времето води до успех. Това твърдение доказва, че успехът и провалът вървят ръка за ръка така както животът и смъртта. Трудно е да се оспори фактът, че човек се ражда за да умре, така както човек се проваля за да успее. Разликата между раждането и смъртта, провалът и успехът е много тънка, защото в единия случай от положително вървим към отрицателно, а в другия случай от отрицателно към положително. Ако вземем предвид това, по тази логика, се оказва, че раждането е провал, а смъртта е успех, но защо? Защото раждайки се, човек започва буквално от нулата, и развивайки се сред заобикалящата го среда той трупа ценен опит и умения от живота си за да оцелее, което от своя страна вдига нулевия резултат към положителен и умира придобивайки безценен житейски опит. Подобна на това е моята история.

                Никога и Някога били сестри. Никога била изтънчена жена с характер, надменна и подвластна на егоизма и алчността си. Тя притежавала неземна нежност и красота и смятала себе си за повече от принцеса, по характер била много гадна и неприлична личност. Някога обаче била пълната противоположност на сестра си. Някога била грозна, подута под очите, пухкава с пъпки и цирей по лицето си и рани по тялото си, но тя също така била добра по душа, състрадателна и обичлива, мила и милостива жена. Между двете сестри обаче имало омраза и ненавист. Още от малка Никога притежавала сила която правила нещата да бъдат невъзможни или просто да не се случат. Нейната магия създавала ужас и паника сред всички живи същества, някой казват, че тази сила била вродена. Някога обаче също притежавала вродена сила която правила така, че нещата да бъдат абсолютно възможни, сила която премахвала магията на сестра й. Веднъж когато Никога и Някога били деца, Никога изцеждала силата и красотата на всичко около себе си и така ставала все по хубава и все по красива, а Някога минавала след сестра си и поправяла нещата като отнемала от магията й, което я правила все по грозна и по безвкусна. Един ден когато се разхождала, Никога забелязала едно малко момченце което паднало от колелото си докато карало, отишла близо до него и му казала:

- Виж колко си неопитен, глупак! Ти няма да се научиш да караш колело и от сега нататък ще бъде само така.

Когато изрекла тези думи, магията се активирала и оцветила момчето в черна аура и така наистина то падало и ставало, падало и ставало и не се научило да кара колело. Когато видяла това, Някога отишла при детето и понеже била много мила и състрадателна и станало жал за момченцето и премахнала магията на сестра си като отнела черното с бяло, така погрозняла с една идея повече. И от действията на двете сестри, това се повтаряло всеки ден, а така хората ставали все по жестоки и все по лоши. Като видяла какво се случва майката им, Съдбата, привикала спешно двете сестри при себе си и им казала:

- Какво е това безобразие от Вас? Не можете ли да кротувате или това Ви е непонятно? От сега насетне наказвам Никога да бъде заключена в епруветка и ще излиза само тогава, когато бъде спомената от човек, а Някога наказвам да скита из Земята безцелно и да се лута насам, натам докато сестра й стои затворена. Проклинам хората да споменават най-често името Никога. След този разговор, така и станало, много от хората казвали, че никога няма да направят това и онова и тогава Никога отивала при тях и ги омагьосвала със своята магия така, че нещата да не се случат, но в този миг Някога тичала след сестра си и предотвратявала всичко. Някога дори много се бавила. За това, приятелю, Никога не казвай, Никога, защото Някога ще дойде там при теб и ще направи невъзможното възможно, чакай я, обикновено закъснява, защото е на път, но знай че ще дойде. Толкова много хора се нуждаят от нейната помощ. Повярвай в нея и ще я видиш, не вярвай на Никога, защото тя е алчна и завистлива и независимо от това колко грозен е един човек, помисли какво е направил за света около себе си за да бъде толкова грозен. Така че, приятелю, замисли се когато отново споменеш името Никога.