Никакъв секс повече
Един следобед на 35 г. се оказах щастливо разведен мъж. Такова чувство на свобода не бях изпитвал от момента, когато за последен път напуснах военното поделение, в което убиха две години от живота ми. Бавно и садистично като верни последователи на маркиз дьо Сад. Без малко да се затичам по улиците като тогава и да почна да викам „уволнение, ти си нашето спасение”. Спря ме само здравият разум, който неочаквано и за мен бе останал след 10 г. брачен живот. Да му се чудиш как е оцелял в тази месомелачка на чувства.
Вечерта за пръв път от толкова години излязох без притеснение с приятели. Всички ме поздравяваха, така сякаш бях спечелил Оскар за най-добра мъжка роля. Забавлявах се като тийнейджър, който е останал сам в къщи. Нямах вечерен час и не се притеснявах дали моята не е сложила нарочно ключа във вратата, за да не мога да се прибера. Беше го правила няколко пъти, но се отказа като видя, че няма необходимия възпитателен ефект върху мен. Аз просто изчезвах за седмица ...