Част 1 - Запознаването
След превала, пътят се засилва, все едно набира инерция за скок в Дунав, но миг преди да цамбурне, извива ловко снага, като ощипана мома на хорото и засмян като веждите й след задявка, цял поруменял от залеза, (като бузите й след припряна целувка) прави плавен завой и ловко се провира в теснотията между първите постройки на града. Там, където постепенно губи цвят и самоличност и се превръща в обикновена улица. Съдено му е да тъне в неизвестност, примирен с единственото и вечно ухажване на сградите и неостаряващите кестени.
Но тук, където зоната на цивилизацията свършва, тук е жив под колелата на мотоциклета ми, бягащ уж назад, а все изпреварващ ме, стремящ се към утрото и новото слънце.
Тук е някой и носи важното кодово наименование: А44. Тук е артерия, без която… Каквото и да кажа, малко ще е - сещайте се какво е артерията за човешкия организъм и си го представете в мащаб на една държава, като нашата само, че артерията е пътна.
Всички тия мисли ми минават през г ...