Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се бях върнала от Испания – брах ягоди и отслабнах с 20 килограма. По цял ден в поза полуклек, носене на пълни касетки и нормата, която трябваше да изпълня. Вярно е, че тогава се видях с истински пари, но се разболях и трябваше да се прибера вкъщи. След като получих от съдия изпълнител призовка, че имам възбрана на гарсониерата поради неплатено парно трябваше да си намеря и трета работа. Тогава станах болногледачка в дом за стари хора с увреждания. Предупредиха ме, че работата е тежка, но само мисълта, че ще дойдат да описват оскъдното ми имущество, ми даде крила. Не се плаша от работа. Нямаше да ме има не само през деня, а и през нощта. Още по-добре за момичетата, да не им преча, нека да се чу ...