Нищо не е сигурно
Когато я видя изтръпна. Тези черни къдрици и сини очи, които го гледаха магнетично! Не можеше да се опомни. След влизането ѝ в стаята, всички други му изглеждаха безцветни и безлични.
Ангел беше на рожден ден у Силвия – негова състудентка.
–Това е Мариела, моя приятелка, запознайте се! – каза Силвето.
Всички побързаха да се запознаят. Само Ангел не се решаваше да се доближи до нея. Изпитваше чувството, че ако ѝ подаде ръка, ще развали магията. Но тук се намеси Силвия:
–Аца, няма ли да се запознаеш?
–Да, разбира се – той протегна смутено ръка и се ръкува с момичето, което също се оказа студентка, но в Консерваторията.
Така Мариела влезе в тяхната компания. Виждаше я почти през вечер, но никога не оставаше насаме с нея, пък и тя постоянно си имаше ухажори. Гледаше я тайно отстрана, чувстваше се като хипнотизиран. Красотата беше зашеметяваща, пък и музикантка. Какво разбираше той от музика? Винаги се е интересувал от точните науки и само след година щеше да бъде дипломир ...