Нощта беше като извадена от приказките - чуваха се щурци, небето беше пробито от безброй звезди и светлините на града самотно допълваха пейзажа. В 4 часа след полунощ е единственото уединение в този пулсиращ от бързащи хора град. През останалото време хората все летят нанякъде - към работа, към училище, към някое важно задължение, среща. Бързаха да се издигнат, да направят кариера, пари, бързаха да пораснат, бързаха да живеят, да се влюбят, без дори да знаят какво е... Така неусетно всичко им се изплъзваше между пръстите. Бързайки, си създаваме тази огромна илюзия, че ако получим еди-какво си и ще сме щастливи, че знаем какво искаме от живота си, за да сме пълноценни. Кой го знае? Животът е едно неспирно търсене, докоснал се до една мечта, сбъдвайки едно желание дори, на мига в теб се поражда ново. И така трябва да бъде! Животът е търсене, намирането не носи нито утоляване, нито щастие. Човек винаги трябва да има към какво да се стреми.
А луната винаги е бленувала за слънцето и все се ...