Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почернялото от гняв небе, тя бе в привидно весело настроение и къдриците ù звънко се присмиваха. Лошото в нейния тъмен бизнес беше, че когато лъжеш някого и той започне да постъпва така с теб, се събуждаш една сутрин почти окована в белезници. Всички от града познаваха Ивет най-вече като крадла, освен останалото. Цената да оцелееш е репутацията, а в някои случаи всичко, което притежаваш. Момичето се качи на сцената, където бе провесена примката, за да демонстрира безстрашието си. Полицията я обгради, но тя вече тичаше към пристанището, като се мъчеше да избягва острите камъчета, които се забиваха в петите ù.
В далечината непознато корабче бе акостирало за около час, за да натовари провизии. Морякъ ...