НОКТЮРНО

       Тиха вечер…

       Пуста улица….

       Сам човек…

       Джакопо!

       Художник!

       Лепнаха му тоя прякор още, докато учеше.

       Оригинален беше!

       Лепнаха му го и така си остана. Джакопо!

       Рисуваше, пиеше и живееше!

      В ателието му винаги имаше хора. И почитатели, и авантаджии, и мъжко, и женско. Едни го боготворяха, други боготворяха онова, което се разливаше в чашите. Клечаха, пиеха и го превъзнасяха.

       -Джоки, стига! Не пипай повече!

       -Джоки, стига! Гениално!

       -Джоки, Джоки…!

       Един след друг, един през друг.

       -Гениално! Да го полеем!

       … оценка след оценка, поливане след поливане, оргия след оргия.

       Той рисуваше ...

       Статив. Платно. Бои. Четка в едната, чаша в другата ръка. Рисува! Мазка след мазка. Картина след картина, изложба след изложба.

       Напиване и изтрезняване.

       Това беше животъта на Джакопо.

      Другото… вечер и  все късно. Кога се прибере. И все едно. На вратата - жената:

      -Пак си пиян! Пак ли беше с курви? Не е ли те срам? Докога?

       И заплакваше.

       И пак детето е заспало.

       Влизаше там, при него! Само там жена му спираше да говори. Да не го събуди.

       Присядаше на леглото, до детето, нежно го милваше и повтаряше.

      -На тати Пухчето! На тати котето! Милото ми!

      Сутрин не виждаше Пухчето, защото то излизаше за училище, а той спеше до късно. Ставаше и се измъкваше навън. Навън, при ония, които го боготворяха.

       Година, две, три ....

       Пухчо стана на девет.

       Жената не изтрая.

       Вървеше бавно. Леко се олюляваше. Не беше пиян. Притъмняваше. Вървеше по тясна, потънала в зеленина уличка. Нещо го привлече. Зид. Камък. Отгоре решетка. Отзад цветя. В тях бяла топка, със светещи зелени очи.

        Протегна ръка и помилва топката.

        Не побегна.

        Подхвана я,  прегърна я.

        -Пухчето ми! Милото ми!

        Милваше топката и пак:

        -Пухчето ми! Милото ми!

        Стъпваше несигурно.

        Говореше несвързано.

        Вчера се разведоха. Официално. Преди обяд.

        Когато се върнаха, Пухчето беше на земята пред блока. Скочила от покрива над петия етаж.

        Днес я изпратиха.

        Настъпва нощ…

        Тъмна улица

        Сам човек. С бяла топка в ръцете. Милва я.

        Дочува се…

        -Пухчето ми...! Милото ми! Защо? Защо?

       Тъмно!

       Пусто!

       Късно!