Време е за презареждане на обвивките! - каза накъсано и с лека електронна вибрация един малък дрон, прелитайки през стаята на 1990.
- Обектът е в покой… - продължи изкуственият надзирател и кацна на масата до леглото му.
В този момент стотици хиляди светлинни сигнала преминаха през пространството създавайки нискочестотни вълни, които се разляха като невидим мегахерцов водопад около стените на стаята. Всъщност стаята не беше точно стая, защото нямаше стени, но вибрационната решетка, която беше обградила обекта, служеше като преграда.
- Системата се нахрани, следващо презареждане след четири часа - чу се друг машинен глас от нищото.
Малкият дрон продължи дневния си доклад.
- 1990 през последните две години е в покой с два астрономически часа по-малко, отколкото през първите два. Биологичният му централен процесор има проблем с втора камера. Температурата е нормална, въпреки аномалиите върху текстурата на лицето. По повърхността на лявата буза откривам завишени количества натриев хлорид… ...