Feb 25, 2005, 7:54 PM

Нощ без теб 

  Prose
2350 0 3
3 min reading
Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, невиждана до сега и помитаха всичко останало. Усети как очите му се пълнеха със сълзи. Опита да ги
задържи, но не успя, те се спускаха надолу по лицето му като две реки, които като, че ли нямаше да
пресъхнат никога. Затвори за миг очите си. Ето, тя пак стоеше пред него. Толкова красива, толкова
обаятелна и толкова нежна. Той стоеше и я гледаше, не можеше да и се нарадва. За него беше по - красива
и от горска фея, за него тя беше всичко. Той се приближи, прокара пръстите си през косите и, които блестяха със златист оттенък на фона на залязващото слънце, после я погали по лицето, това лице, което той никога нямаше да забрави, лицето, което изгаряше очите му. Тава лице беше жигосало съзнанието му и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ОоОоОоОо ОоОоОоОо All rights reserved.

Random works
: ??:??