Нещо като пролог
Така се случва, че в отпуска излизам есен или пролет. И никога не зная къде ще я прекарам. Случвало се е да замина неочаквано за някой почти известен курорт. И да си прекарам хубаво…
Като се сетя за прекрасния април, когато заминах за прочут морски курорт… Прочут с бетонните си архитектурни аборти, с пиянските Вартоломееви нощи на алкохолизирани чужди и родни младежи, с възможността да попаднеш срещу ниска цена на някоя „жертва на обстоятелствата“, както се нарича политкоректно проститутката…
Само че работата ми е такава, та през отпуската търся спокойствие и тишина, свобода от човешко присъствие. Както четох някъде – колкото по-опознавам хората, толкова по-обиквам животните…
И тогава, в оня бетонен лабиринт, си намерих подходяща компания – три котки ме чакаха пред входа на единствения работещ по туй време хотел, две кучета – не улични, а курортни, ме съпровождаха при разходките ми по морския бряг…
А именно този бряг беше основата на почивката ми…
Хладно, понякога откр ...