02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва.
- И аз чета криминалета. Та – може да е някой, може да са двама, може и дванадесет…
- Хайдеее, вече тръгваме по дирите на баба Агата – подсмихвам се и аз – А сега – сериозно. Направи ми впечатление историята с падането в банята и по стълбището. Някак си не мога да приема, че пъргав и трезвен младеж ще се изтърси така. Хайде – Кринчев е бил пийнал, подхлъзнал се, улучил ваната, да речем… Но тоя Цанко… И обърнете внимание – зъбите отляво, лявата вежда… Удари е имало, удари…
- Май се увличаш – казва Киров – Да се е бил с Кринчев? Че те не са дори в близки категории. Освен това – Кринчето е чорбаджията. Той коли, той беси. Ако Цанко нещо се е опънал – да не говорим да го е ударил, Кринчето щеше да го изхвърли като мръсно коте. Та и тоя гад Мирков щеше да прати да го пребие… Не, увличаш се…
Кимам с глава. Вя ...