20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен…
- И не ми се мазни, познаваме се… Поне четири часа…
- Чеееетири…
- Абе, човеко, имаме половин час до болницата, докато това, докато онова, самата аутопсия… То само бебе става за пет минути, смъртник изисква повече грижи…
Разговорът го водим не за първи път, оперативните се подсмихват на познатото шоу…
Поглеждам Киров.
- Намери ключ за тук. Ей госпожата горе – трябва да има…
А в това време ние със Здравчев оглеждаме долната площадка. Където се виждат ясно три разтеглени капчици кръв, очертаващи пътя на влачения труп… ...