22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което ми даде Здравчев и чета – „вход Б, апартамент 15”... Поглеждам – осем етажа, по три апартамента на етаж... Дано работи асансьорът...
Работи...
Позвънявам и отвътре се чува женски глас:
- Кой е? Григори, ти ли си?
- Извинете, - казвам, внимавайки да не повишавам глас неволно и да не привличам вниманието на съседите – Вас търся...
- Но кой е? – гласът става тревожен...
- Полиция. Погледнете... – и показвам картата пред шпионката...
Вратата леко се отваря, виждам къса коса, широко лице и шарещи очи. После те се фокусират върху картата ми, оглеждат ме и мен. Вратата не се разтваря гостоприемно, но гласът е вече по-спокоен:
- Защо така, по това време?
- Може ли да поговорим? ...