Нощен живот
 Всичко това се разказва за едно момиче. Момиче, което обича забавленията, алкохола, високите скорости, леките наркотици, скъпите дрехи, марковите обувки, богатите мъже и най-вече флиртовете и секса.
 Всичко започна в училище. Класовете се променяха, а заедно с тях, и приятелите. Новите ù приятели бяха такива, каквито тя винаги е искала, популярни и нахакани. Беше щастлива, радваше се на приятелството си с тях, на средата в която я вкараха, на това, че й се обръщаше много повече внимание, отколкото преди. Но я очакваха още много неща, на които да се кефи.
Училището свърши. Но тя продължаваше да е популярна, беше в доста голяма компания и целият й живот беше нощен, купони, напивания, сбивания, секс с непознати в тоалетните на нощни клубове и т.н. Всички тези неща я правеха адски щастлива, това искаше от живота, само това.

                                                                    Глава 1
На обяд. Михаела се беше уговорила с приятелки да хапнат заедно.
- Обувките, които си купих вчера са ужасни, обух ги да ида до аптеката, и като се прибрах, отзад глезенът ми беше почервенял! - мрънкаше Габриела.
- Ужас. - Михаела направи фалшива гримаса. - Довечера къде ще се събираме?
- Не знам, най-вероятно у Стефан.
- Мне, аз му се обадих, той е в Германия при брат си за няколко дни. Затова ще сме у Пламен. - съобщи Анелия.
Тогава телефонът на Михаела звънна.
 - Ало?... Кой си ти? Май, имате грешка. - изръси накрая тя и докосна с пръст червената слушалка.
- Кой беше?
- Няк'ъв Мишо... Мисля, че е тоя от снощи, ама се направих на разсеяна.
- Що бе, той имаше хубава кола.
- Да, ама се целува много лигаво, не става.
На вечерта. Михаела облече оскъдна, но изключително скъпа рокля, запали черния лъскав джип, който баща ù и купи и потегли към апартамента на Пламен. Паркира много набързо и изчака асансьора. През това време към нея се приближи симпатичен на външен вид младеж, който също зачака. Когато вратата се отвори те влязоха вътре и натиснаха един и същи бутон. Асансьорът се разтресе за секунда и Елена нарочно, леко се бутна в тъмнокосия сладур. Той срамежливо се усмихна и тя разбра, че няма да го чака. Направи крачка напред и застана лице в лице с него. Сложи ръка на рамото му, след което прокара пръсти по едва наболата му брада и бързо го целуна. Той очевидно се изненада и дори леко се уплаши, и това си пролича, тъй като целият се схвана. Тя се отдръпна за секунда, каза му да се отпусне и отново се зае с устните му. Можеше да подлудява всеки мъж само с поглед и усмивка (тъй като бе убийствено красива), а да не говорим за целувка.
Асансьорът спря. Михаела се обърна и излезе съвсем спокойно. Когато влезе в апартамента, се огледа, забеляза Габриела и се отправи към нея. Но една ръка я спря. Тя се обърна и видя момчето, което явно от няколко минути ходи след нея.
- Ъмм, искаш ли да пийнем нещо? - попита едва, едва той.
- Не, благодаря. - каза хладно Михаела сякаш нищо не се е случвало между тях.
 - Кой беше този? - попита Габриела след като я поздрави и ù подаде чаша водка.
- Едно хлапе. - каза Михаела и се усмихна.
 - Мръсница! - отвърна ù с усмивка приятелката ù, можеше да се досети какво се е случило, познаваше я до болка.
След доста изминали часове, изговорени простотии и изпит алкохол, Михаела потърси чантата си и реши да се прибира. Поклащайки се на токчетата си, тръгна към колата и затърси ключовете си.
 - Хей! - извика някой и тя се обърна.
- На мен ли говориш? - попита леко замяна.
- Разбира се, пияна си, не бива да караш.
- Ти пък кой си? - заядливо подхвана тя.
- Момчето, което награби в асансьора.
- Ооо! - каза многозначително тя и се засмя, след което леко залитна.
 - Внимателно! - прошепна ù той, когато я хвана. - Ела, ще те закарам.
Елена не беше в състояние да спори, затова го последва. След като едва му обясни къде живее, той ù помогна да стигне до входа на къщата.
- Влез. - каза тя.
- Не, иди се наспи.
- Влез! - повтори твърдо, все още леко замаяна.
- Окей, ще ти помогна и си прибирам.
Той откри спалнята, постави я върху нея и свали обувките ù. Тя го придърпа към себе си и го целуна бясно. Той бързо се отдръпна.
- Недей, пияна си!
- Не, не съм. - каза тя дрезгаво и отново го целуна. - Остани при мен, направи ме щастлива.
- Престани! - той стана от леглото и я покри. - Сега заспивай. - след това си тръгна.

                                                                                                                                  Следва...