palenka (П Антонова)
504 18374
Aug 12, 2019, 10:39 PM

 Нощта на Лили 

  Prose
2792 15 68
10 мин reading

         Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един.  Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и  отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут на път за и от работа, така че си знаеше всяка стъпка. Този месец ѝ беше малко по-особен, защото се наложи да работи само втори смени, за това пък сутрините ѝ бяха толкова сладко-продължителни!

         На няколко метра от метрото, както тръгна да пресича безлюдната алея, унесена в приятните си мисли, Лили изведнъж загуби почва под краката си и докато извика от ужас и страх, вече пропадаше нанякъде, летеше надолу, или просто падаше - и тя не знаеше какво се случва...        Една забравена необезопасена шахта я погълна. Никакви усещания, никакво чувство, и страхът и ужасът бяха изчезнали, безтегловна и безмисловна като перце единствено се носеше...

         Усети краката си как рязко стъпиха на нещо твърдо, пред очите ѝ се появиха мигащи светлини като факли, ръката ѝ стискаше дамската чанта, а факлите ги носеха някакви призрачни хора с присветкващи очи като светулки, които крещяха и ръкомахаха и се клатеха в неописуем такт. Като ставаха виковете по-приглушени, цвърчене на плъхове ги надвикваха.

        - Къде съм? - чу гласа си Лили.

        - На долната земя - ѝ отговори друг, не нейният, женски глас, който идваше от едно от лицата с присветкващите очи, но съвсем близо до нейното.

        "Катакомбите" - мина ѝ през ума. Беше ги виждала по филмите. Плъхове, призрачни хора, нима беше истина?

        - А защо съм тука?

        - Не знам, изневиделица се появи, миришеш много странно.

        Чак сега Лили разбра защо диша така тежко: миризма на пръст, глина, без грам движение на въздуха.

        - Здравей, аз съм Лили, а ти?

        - Аз съм сестрата на Вестителя. Ти си в моята къща. Докато си в нея, никой друг няма право да те доближава и заговаря.

        Лили малко бавно схващаше сестрата какво говори: хем беше френски, хем не беше - удължени думи  с отворена сричка в края, като в песните. Това е старият френски, за който беше учила в училище.

        - Сестра, извинявай, може ли за краткост да те наричам така? Какво се случва, какви са тия викове и танци?

        - Празнуваме падането на Бастилията.

        - Но Бастилията е паднала преди повече от двеста години?!

       - Тука няма години, само сме чували за тях. Брат ми беше вестител и ходеше с другите на горната земя, докато не реши там да остане.

        - А ти защо не отиде с него?

       - Вестителите са мъже, които от малки Водачите извеждат по малко горе, за да свикват. Там имало светлина и цветове. Тука имаме само факли, няма ден и нощ, виждаме само отражения и се ориентираме повече по миризми. Ако изляза горе, ще ослепея. Какъв е смисълът тогава, ако няма да виждам нищо? Тука съм родена и израсналата, знам всяко камъче, всяка издатина и завой.

       - А зимата?

       - Всичко е едно - няма ден и нощ, няма сезони, това са ваши измишльотини да си усложнявате живота.

       - Не са, аз в оня сват живея... живях до сега.

Брат ми ми разказваше, когато се връщаше, и за вода от горе как вали, и за факла, която осветявала всичко и нямало нужда от други факли, наричали сте я слънце, и за много и най-различни плъхове, големи и малки, викали сте им животни. При поредното заминаване за горната земя на Вратата се сбогува с мен с думите, че повече няма да се върне тука. Намерил там жена от ония, виждащите като тебе, и щял да остане с нея. А ако някой пропусне да се завърне от вестителската мисия, няма повече право да се върне, никога. Аз реших да остана, разбра ли защо?

         Лили се заслуша в крясъците на тълпата в дъното на катакомбата. Бяха поутихнали, и навред се носеше миризма на печено месо.

         - Сестра, на какво мирише?

       - По случай празника приготвят печени плъхове, обикновено ги ядем  сушени. Толкова са много, че непрекъснато ги трепем и така ги съхраняваме за ядене.

         - А от къде знаете за Бастилията и защо празнувате?

         - Защото нашият крал е избягал затворник от Бастилията с още няколко от министрите му. Тука са успели да се скрият и доживеят свободата. И когато вестителите донесоха новината, беше разпоредено всички факли да се запалят и да се отпразнува празника  с прясно печено месо.

         - А Кралят сега няма ли да се върне на Горната земя?

         - Там няма да е крал, защо да се връща?

         - А ти защо не си при другите, а си сама у дома?

         - Защото съм дежурна да поддържам факлите в тоя край на катакомбата, добре, че попита, чакай малко.

        Сестрата се пресегна, запали нова факла от догарящата и я закрепи на нейното място, след това отиде до някаква дупка в стената и се зарови в нещо. Върна се и подаде увит нагънат парцал.

         - Иди до факлата и развий парцала, това е снимка на жената, заради която брат ми остана Горе.

         Лили отиде до факлата, разви го и се опита да види снимката с размер на пощенска картичка, доста избеляла и поомачкана, но успя все пак да различи силует в цял ръст с наведена на една страна дълга до кръста коса, лицето почти беше изгубило очертания.

        - Не се чуди, и аз не я виждам, но знам, че брат ми е щастлив с нея, това ми стига. Стой до факлата, плъховете не ги доближават, след малко се връщам.

Сестрата взе снимката, уви я отново в парцала, остави я в дупката, от където я беше взела, и тръгна нанякъде.

          - Хей, ти кой си? - висок гъгнещ проточен мъжки глас я стресна.

          - Аз...

          - Изчезвайте, какво се лепнахте за гостенката ми?

          - Мирише по-хубаво от печен плъх, искаме да я опитаме!

          - Изчезвайте, да не извикам стражата! - се разкрещя сестрата. - Нали ти казах, че никой няма да те пипне, докато си в моя дом, донесох месо да ядем.

Лили не знаеше на кой свят е или по-точно в кой свят е, а сега на всичкото отгоре и плъхове щеше да вечеря. Горкият Пиер, какво ли правеше сега, сигурно беше умрял вече от тревога да я търси.

         - Яж, не бой се, ние само това ядем и от това живеем, а ще ти трябват сили, имаме доста да походим, докато те изпроводя до Вратата.

         - Ще ме изпроводиш?

         - Нямам търпение да се отърва от теб, слушала съм много за вас от брат ми, и ако твоят живот е Горе, нека си идеш там, както и той намери своя там!

         След първоначалния спазъм от мисълта, че яде плъх, гладът все пак надви, и Лили инстинктивно заръфа парче мръвка.

         Пиха вода от някаква метална дамаджана, сестрата каза, че я събирали капеща от стените, Лили се успокои, след като не повърна, засити се и вече беше готова да тръгват.

         Сестрата запали друга факла от застопорената, и я подкани да тръгват.

         Вървяха и Лили не знаеше колко, и тя беше загубила представа за времето, преминаха през някакъв много тесен тунел, разминаваха се с други стражи-факлоподдръжници, с които сестрата се поздравяваше с прехвърляне на факлата от едната в другата ръка.

        И когато Лили вече мислеше, че това ходене няма да има край и краката ѝ натежаха като олово, изведнъж пред тях изникна една огромна метална много ситна решетка, която преграждаше катакомбата отвсякъде. Никъде не се виждаше врата.

        Сестрата отиде до единия ѝ край вдясно и бавно, опипвайки железата едно по едно със свободната ръка, се придвижваше наляво, в един момент спря, бръкна в пазвата си и извади нещо, което блесна на светлината на факлата. "Ха, ключ!" - явно сестрата беше напипала ключалката. Издрънча и проскърца триенето и завъртането на ключа, бутна рязко навън решетката, и една врата в нея се отвори.

        - Това е Вратата. Всеки вестител има ключ. Когато се сбогувахме с брат ми, ми остави неговия с думите: "Вземи го, на теб може да ти потрябва някой ден, а може да решиш да дойдеш при мен Горе, кой знае?"

        - Сега след срещата с теб знам, че никога няма да се реша да ида Горе, но ключът потрябва, за тебе. И още нещо - каза сестрата и ѝ бутна нещо в ръката - тука е адресът на брат ми, само ще те помоля да го откриеш и му занесеш ключа, за да знае, че съм жива и здрава и мисля за него! - очите на Лили се напълниха със сълзи, сестрата се върна до стената отново, взе от наредени там други факли една, които Лили чак сега видя, запали я и я подаде в ръката на Лили.

       - Като минеш през вратата, няма да се обръщаш, аз ще заключа след теб и ще ти подам ключа, а ти ще вървиш само напред!

       - Добре - промълви Лили, бръкна в чантата си ѝ подаде шишето парфюм на сестрата:

       - Ето, оставям ти моята миризма!

       - Благодаря, наистина е много по-хубава от печен плъх! Ще я пазя само за мен!

Лили прекрачи от другата страна, Вратата издрънча и ключалката изскърца, пое ключа с протегната назад ръка и тръгна напред.

        Когато факлата догаряше и тя се уплаши, че никога няма да излезе, ярка светлина я заслепи и пред нея Грейна обляна в утринното слънце Сена. Лили се огледа: излизаше от някакъв канал, близо до Пом Ньоф. Забравила за оловните си крака с все сила се затича към моста, бързо се изкачи по страничните железни стъпала и се огледа отново да види най-близката спирка.

Когато позвъни на вратата и Пиер отвори, с невярващ неистов възглас така силно се хвърли на врата му, че едва не го събори. Миришеше на кафе, препечени кифлички и още нещо, което сестрата нарече "щастлив живот".

         - Лили, побърках се цяла нощ да те чакам и звъня по болници и полиции, какво става?

         - Всичко е наред, ядох плъхове и празнувах падането на Бастилията!

         - Само в лудницата не съм се сетил да те търся! Не си прави майтап!

         - Само да се събуя и идвам, сипвай кафето - провикна се вече весело Лили.

         Докато седеше в антрето и събуваше обувките, отвори длан - заедно с ключа и другото нещо - смачканото листче, увито в парцалче, с адреса на Вестителя. Разтвори го и го погледна, нали трябваше да намери брата на сестрата и да му предаде ключа. Онемя... беше техният адрес. Прибра листчето в чантата, обу чехлите и отиде в кухнята.  Седна срещу Пиер, който още не можеше да се съвземе и само я гледаше, като че ли за 1-ви път я виждаше.

         Лили с едната ръка жадно  вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.

         В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх, по-силен от аромата на кафето...

 

 

© П Антонова All rights reserved.

The work is a contestant:

Пътуване във времето (Разказ на фантастична тема) »

1 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря ви, ЛЮБИМИ!
  • LiaNik (И.К.) - така или иначе от една страна ще е ретроспекция, защото ще е за случки и събития от миналото ни, променени с помощта на въображението и личностното ни възприятие и желание преместени в пространството и времето.
    Такава сюжетна линия имам в 3-тата част на Лили, където биологичният ѝ баща, японецът, реставрирайки ръкописи в храма на Принцесата и попаднал на живота на Лили, е успял да промени съдбата ѝ и да я спаси.
    🌺 🌺 🌺
  • Разказът на Порчев си го бива, при това много, а и този стил на писане му отива, както и сюжета е добър. Аз все още обмислям дали да се включа в предизвикателството,...Иска ми се, и не само, за да те уважа, но не съм сигурна,че ще се вместя в темата и срока, а и моето " няма да струва" и ще го приемат, като ретроспекция на нещо си.. Но пък кой знае...
    Това е от мен. Изказах си мнението- безпристрастно, лично и искрено за творбата ти по- долу, включително и за предизвикателството, в което се надявам да се включат повече хора, а и се пошегувах извън темата, което си е вид нарушение ...Друго няма да коментирам. Още веднъж поздравления!
  • LiaNik (И.К.) - за това изчаквам да мине време преди да седна сериозно да редактирам, благодаря ти!
    А темата за новото предизвикателство ми хрумна от разказа "Скелетът" на самотният-вълк, написала съм в страницата му, наистина ме впечатли с идеята му и ми даде пък на мен идея за подобен разказ,
    Благодаря на модератора, че е уважил предложението ми за участие с до 2 разказа от автор, защото има такива добри хумористи тука и в тоя раздел, нека да има разнообразие, а и жанрови повече възможности и за учатващите 💐
  • Като сте започнали тази полемика... Та, и аз като Пепи имам склонност към " разтягането на локуми", така да се каже. И да, съгласна съм,че когато един автор е под емоцията на героите и историята, не вижда кусурите...Разбира се, че при нас лаиците( надявам се да не се разсърдиш Пепи) нещата не са идеални, но си личи, когато едно произведение е написано с хъс и желание, а не е "изсмукано от пръстите" и "щамповано" в идеална рамка и изглед . Настоящият разказ спечели, защото има огромното достойнство на един добър сюжет, представен по различен начин. С удоволствие бих чела такива неща, дори с дълги абзаци.Що се отнася до това да се правят забележки ...Да, хубаво е, но когато човек ги прави трябва да има такт, а не директно да реже с балтията. Та, ето заради това, често добронамерени забележки се приемат, като лична обида. Не е лошо да се помага, ама не сме "мезета", че да се дъвчем. Та,Пепи, поздрави за първото място. Интересна тема си задала за новото предизвикателсто.
  • Ambrouse (Стефан) - прав си, имам склонност към дълги сложни изречения, също и обстоятелствени големи абзаци, и се опитвам да ги намалявам., както и паразитни думи и повторения.

    Ако го редактирам сигурно 1-2 страници ще намаля, така направих с друг разказ след подобна критика.
    Благодаря!
  • Стефане, малко са хората като тел, които приемат критиката. За повечето е лично заяждане. Ти поне знаеш колко съм те ял в началото. Ама имаше смисъл
  • Винаги е приятно, когато някой от пръв опит постигне успех, но в случая тромавите и недомислени изречения са прекалено много. Хубаво е да се казват и тези неща на авторите. Та да попитам... никой друг ли не забелязва проблемите в тази творба? Хвалбите невинаги са от полза, даже често вредят. Абе хора, помагайте на приятелите си, за да могат да се развиват!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Благодаря, Мария! 💐
  • Първи разказ фантастика - първо място!!!
    Това е сериозна заявка и връх, който не е за подценяване! Честита победа, Пепи!
    Радвам се за теб! ❤️
  • 😘 Блу (Blue) благодаря, синчец! Радвам се, че не ме пропусна
  • Поздравления, Пепи! 🌺🌻 🌺🌻 Почти не съм влизала в сайта напоследък и без малко да пропусна да ти честитя.
  • Ако имах притеснения, нямаше да си призная, че този е първият ми разказ на такава тема - фантастика, и още гледам като патка в кълчища
    И понеже малко преди да напиша разказа (вероятно и от там подсъзнателно ми е дошло, предизвикателството само го е отключил), с едни познати доста си говорихме и поспорихме за парижките катакомби и хората-плъхове, които там живеят и никога не са виждали дневна светлина - има ли ги, няма ли ги?
    И филми съм гледала, и доста съм чела за тях, но според някои са само фантазии, ако някой има нещо по темата, ще съм му благодарна да ми препрати нещо на лична чрез формата на сайта!

    Благодаря на всички ви, естествено е страницата чрез коментарите да се ползва и като място за споделяне
  • Не знам има ли техническа възможност, но предлагам последните коментари да бъдат преместени в темата във форума
  • Краси, Ангелче, аз мисля, че едно първо место си е най-нормално.
    Иначе ще заприличаме на "Златният Орфей".
    Колкото участници - толкова награди.
    В крайна сметка цялата надпревара е шега, между приятели ( аз ви чувствам такива).
    Както някъде беше казал някой, всички сме около седемдесет човека. Едни и същи.
    Просто се въртим и нахъсваме един друг, за да творим. Иначе - скука.
    И аз съм съгласен, че който иска да публикува, може да го прави всеки ден,
    но който иска да се състезава, трябва да избере най-доброто.
    Едно, строго по темата и изискванията на предизвикателството,
    с начало и край ( завършено).
    Такава е моята скромна мисъл .
    Пепи, извинявай, твоя е честта да приемеш нашата дискусия в твоя форум.
    Няма нужда да ни благодариш за безпокойството, което ти създаваме.
  • Пепи, поздравявам те за лекото и фантазьорско перо дето замая толкова народ. Поздравявам те и за това, че чрез него повдигна интересни въпроси. Нали казват, че в спора се ражда истината... Аз предлагам да има две първи места И твоето и на Марко произведенията много ми харесаха... как да избера?? Страхотни идеи и писане! Поздрави!
  • Така, чак сега вече спокойно мога да се доискажа.
    Първо, с ясните си мисли и добре поднесени идеи, модераторът тук за пореден път ме впечатли приятно.
    И съм съгласен с първия му коментар, поставил началото на дебата. Още щом видях продължението, подобни мисли ми минаха и на мен.
    Колкото до поднесените куп предложения, те са много емоционални, но в голямата си част, на място!
    Звездичката за избор на редактор в конкурс не е коректна.
    За проза, повече от 2 творби на автор е излишно.
    Линковете също са неуместни.
    И още нещо от мен. Личното ми мнение е, че за всеки конкурс трябва да има ограничение в даването на глас. С извинение, но неограниченото такова обезценява гласуването. Максимум да е 3. Така, когато човек гласува, ще го прави наистина защото харесва, а не за да напише само - Гласувах за теб...
    Това беше от мен!
  • Благодаря!
  • Да, но без линкове от и към участващия разказ.
  • А може ли от цикъл разкази, обединени от обща тема или общ герой, в предизвикателството да се участва с един разказ?
  • Съжалявам, че отваряме дискусия тук на теми, предъвквани многократно във форума. Идеята е един автор да подбере само един разказ за участие. Нека напише и пет, и десет разказа по темата, но да избере най-добрия от тях! Нещо като предварителна автокласация. Какво се случва сега? Някой вижда темата, вика "Ура!", на третия ден публикува нещо набързо написано, после остават още 50 дни, сеща се за нова идея по същата тема и иска втора възможност, трета, пета... "А защо е бързал?" - питам аз. Да, когато имаше тема с къси разкази до 3000 знака, беше разрешено участие с повече от едно произведение, но нормалният разказ е нещо друго. Ако махнем най-късия и най-дългия разказ в това предизвикателство (2 мин. и 126 мин.) средното време за четене на останалите е 14 минути. Това е времето на един съвсем нормален разказ от 4 страници. Някои участници обмислят темата за часове, други със седмици. Някои пишат тези 4 страници на прима виста, други - седмици. Конкурсите са състезание, но не за време!
  • palenka (Пепи) искаш ли да се обзаложим за дължината
  • marco777 (Марко) - ако не е жанрово ограничен, мисля, че 2 е по-добре - защото на едно място по една тема може да има и любовни, и хумор, и драми... Както ти с "Целувай ме дълго" (цитирам го, защото ми е любим), а пишеш и толкова забавни и интересни и в "хумор", за това ми е думата.
    А като се замисля, дори и в "любовни" може да има и комедия, и трагедия, и драма!
    А колкото до времето за четене, все пак не е повест или роман, по-дълги от 25 мин за четене май не съм срещала тука?

    Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) - не, Бистре, защото от зимата по-активно се включвам, за това ми е с "?"

    Това може и към всеки конкурс да се определя индивидуално както имаше преди няколко месеца ограничение за страници и знаци.
  • Аз мисля, че по един разказ е напълно нормално.
    Това не е стих. Трябва време на читателя за да го прочете.
  • palenka (Пепи) победителят от предходното, може би?
  • А кой определя по колко произведения да участват в конкурс? Защото в някои жанрова са неограничен брой, в други - еди колко си?
    Питам, защото в различните конкурси срещам различни изисквания, както и боят на гласуването е различен, кой ги определя?
  • Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) - 💐 Благодаря ти!
  • brinne (Мариана Бусарова), perperikon (Пер Перикон) Напълно подкрепям идеята за реформи Така би било честно спрямо всички.

    palenka (Пепи) във фехтовката в края на двубоя, противниците винаги се поздравяват с оръжието в знак на уважение. Честита победа
  • Да! И звездичките! Мариана, предложи го в темата във форума, ако обичаш!
  • Марко, това би отворило полемика "що е завършен". Затова...
    Предлагам да се забрани да се публикуват продължения на участващи в конкурсите разкази до приключване на гласуването.
    Предлагам да се забранят линкове в последващи произведения към участващ разказ в текущо предизвикателство, до приключване на гласуването.
    Предлагам да се забранят всякакви линкове в участващ в предизвикателство разказ, било към стари произведения на автора, към музика, или към снимки и видеоклипове.
    Смятам, че тези прийоми създават предимства за използващия ги и поставят в неравнопоставеност (извинете ме за тафтологията!) останалите участници.
  • Напълно съм съгласен съм с Пер и това е лесно поправимо.
    В следващите предизвикателства, в изисквания за разказ,
    трябва да се добави думата " завършен " и проблема е решен.
    Да се публикува " завършен разказ на тема ... "
  • Първо, Пепи, поздрав за победата. Няма да лъжа, моя личен фаворит взе почетното второ място, но пък те аплодирам.
    Никакво време нямам, ще се включа пак, когато имам такова, но не мога да се сдържа тук да не аплодирам казаното от Мариана!
    Споменатия случай, със избора на редактор в предизвикателство, също според мен нарушава неписаните етични правила!
    Продължението ми по темата, когато имам време.
  • Има и неписани, етични правила.
  • "но според мен, това предизвикателство е опорочено, макар и да сте действали по правилата" - оксиморон!

    В конкурса се участва с 1 разказ, кой и колко ще си публикува в сайта - си е отделна работа.

    Така го написах, защото героите са същите, ако имаше право на повече участия, щях да кача и другият, както в други конкурси имат право участващите да качват повече от 1 произведение - и в колажи, и във фотография, и в поезия.

    За това и моето предложение е в следващото предизвикателство да имат право да участват поне с 2 произведения!
  • "...Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе. В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх, по-силен от аромата на кафето..."
    С тези две изречения завършва първият разказ и започва вторият. И нямат нищо общо, както казвате? ОК. Да речем, че нямат. Значи участвате в конкурса с три разказа, но събирате гласовете им само в първия! Разберете ме правилно - може да напишете още 60 разказа по темата, но да ги публикувате след приключването на конкурса. Другото е неетично. Съжалявам, но според мен, това предизвикателство е опорочено, макар и да сте действали по правилата.
    П.П. Сега го видях:
    "Разказът е продължение на "Нощта на Лили", участващ в "Предизвикателства"
    otkrovenia.com/bg/proza/noshtta-na-lili"
    Това сте го писала вие, а сега твърдите, че не било продължение. Кое е истината?
  • Благодаря! Не ми отговорихте ясно на втория въпрос.
  • Не, не смятам, защото всеки разказ е завършен сам за себе си, трябваше ли да сменя името на героинята и заглавието, за да "не е прецедент"?
    В тоя смисъл не ти разбирам коментара!
    Кой е казал, че това е прецедент и нали за това ги пиша - за да се четат?!
    Другите две части са продължения само като заглавие и героиня, разказите са си отделни, а не са продължения!

    пп
    Отговорила съм - няма продължения, а са отделни разкази, и дори като качих 2-рия, модераторът му е сложил "продължение" вероятно заради заглавието, не аз, аз го качих като отделен.

    Който ги е прочел знае, че са отделни разкази.

    Първият написах веднага след като прочетох "предизвикателството", то ме провокира, а докато го пишех, вече се породиха и останалите сюжетни линии.

    Пиша и качвам, направо във формата на сайта!
  • Здравейте! Искам да поставя тук, точно тук, няколко въпроса. Не смятате ли, че с поредицата си отваряте един опасен прецедент? Конкурсът още не е завършил, а вие пишете и публикувате продължение след продължение. Все пак това е конкурс за разказ в завършена форма. И как смятате - дали няма поне един от гласувалите за вас, който го е направил след като е прочел втората или третата част? И последния ми въпрос - смятате ли, че това е честно към другите участници, въпреки че в правилника на конкурса не е изрично забранено да се публикува на части (засега)? Едно е да публикуваш разказ с продължителност 50 минути и да откажеш половината читатели да го дочетат до края, друго е да пуснеш стръвта с няколко минути и после с продълженията пак да ги направиш 50 минути...
  • Честито първо място. Разказът найстина е страхотен, поради което до последно се колебаех за кого да гласувам.
    Очакваме новите приключения на Лили.
  • Още седя и се пуля като патка в кълчища, искрено се радвам!
    Това е първият ми разказ на такава тема, а ето след него вече има още 2 (две) нощи на Лили, в главата си имам идеи за още поне 2 нощи (засега)
    "Скелетът" на Порчев пък ми даде още една идея, та ще видим

    Марко, Лили пие кафе и червено вино, като в разказа наздраве! Благодаря ти, страхотен си!

    Порчев, благодаря и на теб за поздравлението, след малко ще ти пиша!

    Марианке и ди - едни от най-сладкодумните разказвачи, не знаете как ме радвате с подкрепата си!
    Благодаря на всички ви!

    Светличке, благодаря ти, и на теб желая същото, но многократно да ти се върне!
  • Честито първо място,Пепи! 🌞
    Пожелавам ти и нови успехи!
  • Честито!Поздрави!!!
  • Честито на победителя! Очаквам да се свърже с мен, за да зададе темата на новото предизвикателство
  • Честито първо място, Пепи ! Желая ти много творчески успехи !
    С моя глас печелиш първо място. Разликата ни е само 0.5 %.
    Сега вече няма начин да не почерпиш ! И аз съм от твоя отбор.
    Обещала си да ми кажеш какво пие Лили.
  • Благодаря, Марко!

    Докато Лили обикаля по света,
    аз замислям вече
    къде следващата нощ
    да я принеса
  • Пепи, имаш моя глас за Лили.
  • Довереница (Дочка Василева) - 💐 благодаря ти от сърце!
  • Интересно ми беше да прочета. Успех!
  • Благодаря, Светличке!
  • Успех ти желая! ☺
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) - благодаря ти много, радвам се, че ти хареса!
  • Гласувах с удоволствие, Пепи! Отивам на втора част
  • Вече с Лили пътуваме във втората ѝ нощ, тия дни ще се приземим

    Благодаря ви!!!
  • Благодаря, Грег! Хубав ден от мен!
  • Хареса ми. Отлично написан разказ. Поздравления.!
  • Успех!
    Чакам следващия разказ да видим къде ще ни отведе Лили!
  • опетох (в по-предния ми коментар) - не е нити оМетох, нито опеКох, а опЛетох
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) - Как ме заеадва! Благодаря ти, вулкан!

    и на "Любими" благодаря!!!
  • Гласувах, с удоволствие! Успех!
  • Както и тя не очакваше, че адресът на брата е техният! А бе опетох ги едни, добре, че все пак ги разплетох!

    Цялостната ми идея е, че дори и в преплитането на световете, пространството и времето случайности във вселената няма, и за Да оцелее Лили и се върне Горе, трябваше да "падне" на точно определено място, иначе щяха я плъховете да я изядат, я другите призрачни хора да я "подушат"
  • palenka (Пепи) аз като четох за снимката ми мина през ум, че може да е самата Лили , ама викам дай да видим.
  • Бистре, започнах да пиша с идеята ключът да бъде код към други светове, но после, когато "сестрата" показа на Лили снимката на жената, заради която брат ѝ е останал Горе, а Лили не можа на светлината на катакомбата и омачканата и протрита снимка себе си, ми дойде на ума да завърша с ключ-Пиер!

    за това оставих другите идеи за други разкази.
  • Хм, още истории Дообре.
  • Ще има, но ще бъде друг отделен разказ, защото започнах с няколко идеи и ако бях продължила да пренасям Лили и на други места, щеше да стане цял роман. А така Париж - центърът на света, се превръща в начална точка на другия свят на героинята.
    Доволна съм от себе си, че успях да го приключа за 10 мин четене и да избягам от склонността си към по-дълъг описателно-обяснителен режим.
  • Много интересно хрумване. Изобщо темата за време и пространство е вълнуваща. Няма ли да има продължение?
  • Благодаря ви!!!
    Париж от център на света се превръща в начална точка, а за Лили имам още идеи, защото тука ключът се оказа и "ключът" на разказа, а Пиер ключов герой! (идеята за финала ми дойде към края на писането, така или иначе Пиер нямаше да ѝ повярва за пътуването, за това трябваше и него да "ошашавя" по някакъв начин!)
  • Интересно и малко мистично !
    Поздрави !
  • Интересна история.
    За пропадане не във времето, а в пространството.
Random works
: ??:??