- Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.
- Значи да те чакам чак утре вече, разбрах - отговори Пиер, докато я целуваше в антрето и ѝ подаваше голямата пътна чанта.
Денят ѝ премина спокойно, всичко беше опаковано и подготвено, трябваше само да се закарат до гарата и се качат на влака.
Лили разгледа отново обстойно всички нагледни материали, макар че вече знаеше наизуст всяко кътче от двореца "Масена", който щеше да е домакин на Международния фестивал на изкуствата, и вече виждаше как и къде ще бъдат накачени картините.
Лили се настани удобно на седалката, отпусна се и затвори очи, искаше ѝ се да се освободи от цялото напрежение и в хотелската стая само да спи, за да бъде сутринта свежа и спокойна и се прибере вечерта благополучно у дома.
Изведнъж се ...