13.
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се...
....
- Заповядайте...
- До центъра? Може ли?
- Нали сте дали поръчка? Значи – готово...
- Благодаря...
....
- Там нали има един блок „Мир”?
- Аха...Нашата пиаца е почти до него...
- Ама може ли до блока да спреш?
- Разбира се...Защо все питате? Нали сте клиент – плащате, поръчвате...Ако е по закона – всичко е наред...
- Младеж, аз съм от онова време. Знам си, че винаги съм молещ...И в магазина, и във влака, и в кафенето...
- То минаха повече от 20 години, парАта командва всичко, а вие се молите...
- Щото нямам пари, бе младеж...Пък и не съм стигнал до новото...А и в наше село няма ново...
- Нали имате магазин? Пред него спираме, когато чакаме клиенти...
- Знам ви. Ама в магазина е Краса. Дето беше в него и преди демокрацията. Мъжът й беше шеф на потребкоопа, та купи магазина. И кръчмата взе...
- Ресторанта...
- Какъв ресторант? Кой ще яде там? И кой ще пие нещо освен бира? Зимата пием вино, ама си го носим. Трябва предварително да платим за мезе, иначе Краса ни гони. Нямала сметка. Та вземаме салам. А той един...Мани, мани...
- Стар?
- От дядото на стария вол...Добре, че имаме селски стомаси. Можем и пирончета да смелим. Иначе – къде ще идеш зимъска? Събираме се, пием винце, хапваме твърдия салам...
- Тук ли живеете?
- Не, бе младеж...Отивам да занеса на сина на Мечето някакъв пакет от баща му...
- Кой е тоя?
14.
Така му викат – Гошо Мечето. Бил председател на едно ТКЗС, после го избрали за шеф на кооперацията.
Обикновен, нормален номенклатурен кадър в селското стопанство.
Обаче, дошла демокрацията...
И Мечето станал чорбаджия...
От онези, дето преди 50-те години са властвали в българското село. Дядото на клиента ми още ги помнел. Та и Мечето сега..
Хищен, алчен, коварен, тарикат, използвач, нагъл...
Лека-полека събрал в ръцете си голяма част от земята около селото. И станал най-големия "кооператор".
Не се гнусял от нищо...
Бил моят клиент охрана на селскостопанския двор в началото на 90-те. Пристига Мечето с колата си, казва, че отива да проверява складовете, влиза с автомобила, бави се час време, излиза...
А задницата на колата буквално до земята...
Само че охраната си пази мястото, не складовете от председателя...
Пробвал и друго. Обвинил частната охранителна фирма, дето после поела пазенето, че допуснали кражба на 15 тона зърно. Цял ТИР!
Да, ама вратата цяла, прозорчетата цели...
И селският полицай му намекнал за някои недоогледани неща...Та Мечето набързо „открил”, че станала счетоводна грешка...Замазали нестаналата далавера...
Апартаменти във Варна, апартаменти в областния град, голяма селска къща, модерни автомобили...
А селото постепенно затихва...
Защото работа там има само в кооперацията. Или – в „кооперацията”...
Преди няколко дни се обесил 38-годишен човек от селото. Нямал работа. Не го искал Мечето – много му знаела устата...Не бил станал още кротък ратай, претендирал, че е равноправен гражданин...
Е, сега е равноправен...
Та така с Мечето...
А какво чака хората със сина и дъщеря му...
Знаят си ги – нахални, високомерни, мислещи, че са царчетата на селото...
Няма, няма живот вече там...
Та моят човек смятал вече да заминава нейде. Я тук, в града, я нейде по гурбет.
Строител, може много работи, надява се, че от глад няма да умре...А децата в селото няма да остави...След Мечето такива стръвници се задават, че...
© Георги Коновски All rights reserved.
Напомням - няма измислени случки и герои. Всичко е реално. Дори Мечето си е Мече - запазих прякора му...