НОЩТА НА “СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбера дали ме обича, че то иначе откъде да знам. Подозирах, че не ме обича, като не му виждам очите, нито денем, нито нощем, но трябваше да се уверя. Останах без любим точно за празника на влюбените. Утре е Св.Валентин, всички жени с любими, а аз - без такъв. Не че е кой знае каква трагедия за мен, защото аз любов в сърцето си имам чак в излишък, но като си нямам любим, ще пострада българската литература, че като нищо и световната ще усети липсата му. Защото нали съм поетеса, пък като си нямам любим да ме терзае, за какво да пиша, а? На поетите им е лесно – имат си музи. Като се изчерпи една, поогледат се наляво-надясно и хоп... друга им кацне на рамото или се изтегне в леглото им. Ако не в реалния свят, във виртулния ще отскочат и пак ще си намерят. Но това животно му ...