- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н Хейс.
Явно за пръв път посещаваше психоаналитик, а студеният ноемврийски дъжд съвсем го депресира.
- Вижте, господине, не е нужно да правите литературни преразкази на миналото си. Тук сме, за да установим как се чувствате и кое поражда душевния Ви дискомфорт. - отсечено го прекъсна психоаналитикът.
- А-а да, може би съм прекалено описателен! - Хейс изведнъж загуби желание да говори. Почеса лявата си вежда и промърмори - Зле ми е! Целият свят ме подтиска. -
след това замълча и се отнесе в мисли. Остави психоанакитикът да говори през цялото остващо време без да го слуша.
- Г-н Хейс, г-не тук ли сте?
- А, да. И за какво ставаше дума?
- Вревмето ни свърши.
- Беше ми приятно д-р ....???
- Оуен. ...