Имаше един много колоритен квартал , почти в центъра на София. Дядо ми е бил партньор в СОАТ и е бил обиколил всички грамадни строежи в страната. Когато обектът привършвал, той натоварвал цялата челяд и покъщина в камиона си и се местели на друг обект. И тъй дълго време, докато баба ми възстанала и казала, че повече няма да се мести – купили къща на улица ‘Лев Желязков’ и заживели в София. Къщата имаше двор и побра четири семейства, шест братовчеда, два камиона и куче.
Кварталът беше особен, със свой уникален дух, с грамадно училище и най – уникалното място – празно оградено каре между четири улици, където се извършваха кварталните свещенодействия. Запомнил съм го с уникалните шествия почти всяка втора събота – целият квартал се събираше на своеобразен парад по улица 'Позитано'. Чуехме ли данданията тичахме на улицата и с детски трепет зяпахме оркестрите, танцуващите хора, самородните танцьорки, обкичени с алтъни, танцуваха полуголи, гьобеците им палеха кръвта на тълпата и бяха еманаци ...