Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш…
В ръката бастун…
Подпира нефелен крак!
Заговори на език, уж наш, ама…!
Поиска да се видим! Видял нещо, де съм го бил аз направил, така му казали, та да поговорим…
Дошъл си тук наскоро…
Някога, кога свършила оная - първата война, в която го запратили, кога нямал и двайсет и от която оцелял по чудо, и откогато влачи тоя крак, се прибрал у дома и заварил и глад, и мизерия, и студ…
Та тогава много хора се дигнали и се пръснали по света да намерят късче хлебец, да преживеят, да оживеят … ...