Отново валеше пороен дъжд. Небето изведнъж почерня и падна тежко над града. Уличното осветление беше слабо, а и дъждът не пропускаше и лъч светлина да мине между капките. Да минеш между капките не е никак лесно, невъзможно дори, но тази нощ аз се готвех да направя точно това. Свита на кълбо до прозореца, обгърнала краката си с ръце, неспокойно се клатех напред –назад и в пълния мрак на стаята, премислях всеки следващ ход. Не можех да се поддавам на страха, нито на внушения за вина от близки и познати. Аз съм си била виновна! С нещо трябва да съм го била предизвикала! Той никога не би ми посегнал иначе!
Седях в нашата спалня, която само преди пет години обещаваше любов, топлина и разбирателство. А ще запомни само викове, скандали и ...Шамарите дойдоха после. Когато му се сториха твърде малко, изкарваше гнева си с цялата сила, на която беше способен. Един ден дори не разбрах с какво го бях ядосала. Юмрукът му се стовари върху мен с тежестта на олово, а виковете ми само го разгневяваха ощ ...