Новата Алиса

Jun 30, 2011, 11:21 PM

Prose » Others

828 0 3

1 мин reading

Новата Алиса

Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.

Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне последната роза от скицника си. Тази роза ухаеше на измислица и Алиса вдиша уханието ù с наслада. Пътят към съвършенството беше осеян единствено с недъзите на илюзии. Алиса обичаше да вдишва аромата на целия измислен свят, който си беше сътворила. Но краката ù стъпваха по прашната земя, очите ù виждаха тъмните облаци над главата ù, тя усещаше студ. Това ли беше действителността?! Тя не можеше да я приеме, затова отново се гмурна в своя въображаем свят. Отпи глътка от еликсира на забравата и запя песничка далече от всички - , цялост без цел, мисъл без отговор, свят без цветче, сълза без вкус, вик без ехо''... В главата ù нямаше мелодия, само думи, последните думи, преди да изчезне магията...

ПС: Тони това е за теб! Не се отказвай докато самия отказ не се откже ...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bojenski (Иван Иванов)

2013-02-05T16:01:41+02:00

Харесах!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-07-01T10:46:16+03:00

Всъщност, Алиса не може да приеме илюзията и се връща към себе си, за да отпие от еликсира на реалността...
Много хубаво пишеш, Златина!
azura_luna (Петя Стефанова)

2011-07-01T10:13:40+03:00

Златина, ако и думите избягат,ако и онова, което детето в нас изрича изчезне,ще се озовем в бездна...