Новата работа
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
-Брей, ти ли бе! И къде?
-Е, не казвам. Това си е моя работа!
-Що бе, гледаш да не стане като предишния път, а? ...
-Шефът беше алчен и стиснат, експлоатираше ни като животни и си пълнеше гушата, за това си дигнах чукалата веднага. Сега ще се задържа поне месец... – недовършен бате Минчо, както сам се наричаше този 40-годишен човек, и потегли със своята лимузина.
-Дано, Минка! Успех! – изкрещя след него Коцето и се прибра да се сгрее с кафе, че на вънка беше още страшен студ.
Минчо беше добър човек, малко особняк, но не чак толкова луд, че да не може да общува пълноценно. С времето обаче той загуби доверие у хората. За него всички те бяха лицемери, подмазвачи и какви ли не още не читави за у ...