Тя крачеше спокойно в нощта. Оловно-сивите облаци, които връхлетяха над града по-рано изливаха пороен и студен дъжд. Появил се беше и поривист вятър, който развяваше кожената пелерина около тялото на жената. Сетивата й бяха изострени и улавяха и най-малкия шум наоколо. Нищо не беше в състояние да я изненада. Тя спря до входа на катедралата и за миг се заслуша във вятъра навела глава, след това бутна тежката врата и навлезе в мрака. Сенките я обгърнаха от всички страни и ù дадоха сигурността и удоволствието, които търсеше.
Жената спря в подножието на стълбите водещи към камбанарията. В катедралата цареше пълен покой и не се чуваше никакъв звук. Тя започна да се изкачва заслушана в шума издаван от тежките ù, подковани ботуши. Когато стигна камбанарията, облаците се разкъсаха за миг и бледата луна надникна иззад тях, осветявайки лицето на среднощната посетителка. Ако в този момент някой я зърнеше от някъде би затаил дъх пред красотата ù - лицето ù беше леко издължено с нежна, гладка и без ...