Той спря да се мята и извива и покорно се впери очите й. Докато вампирката гледаше в него, съзнанието й регистрира, че владее тялото му изцяло, бе в състояние да го превърне в безмозъчен роб. Но не искаше това. Копелето трябваше да си плати за всичко, което й бе причинил. Тихият, мелодичен глас на момичето разкъса тишината в стаята:
- Изправи се, глупако. Ти ми отне всичко, което имах – любовта, радостта, живота! Погледни ме!
Марк се изправи тромаво и застана срещу Лидия, впил взор в червените й ужасяващи очи. Малка частица някъде, дълбоко в разсъдъка му виждаше цялата злоба на света съсредоточена в този ален поглед. Не вярваше в свръхестествени същества, по всичко личеше, че сега се сблъсква с едно от тях. Отчаяно искаше да избяга, обаче не можеше. Лидия се приближи към него и се озова на милиметри от лицето му, той усещаше дъха й по кожата си.
- Нека ти покажа как мога да си играя със смъртта – каза тя и ръцете й се стрелнаха напред.
Марк усети как острите нокти разкъсват плътта под ...