Jul 31, 2009, 2:05 PM

Нула градуса по Целзий 

  Prose » Narratives
990 0 3
4 min reading
- Това е човекът – мъжът с металния глас и още по-студените очи сложи на масата пред нея снимка.
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато траеше обучението. Дори не преглътна. Взе бавно фотографията, като внимаваше да не издаде трепета на ръцете си и втренчи безчувствения си поглед в мъжа отсреща.
- Кога? – попита тихо, страхуваше се гласът да не я предаде.
- По възможност веднага.
Обърна се и тръгна бавно към вратата, трябваше да успее да прикрие вълнението и тревогата си, иначе... иначе щяха да дадат поръчката на друг и тя щеше да е безсилна.
- Чакай... - спря, без да се обръща – нека да изглежда като инцидент.
Обърна се леко през рамо и кимна. Беше вече до вратата, пое дълбоко въздух и излезе.
Минаха десет минути. Седеше в колата и мислеше трескаво. Нямаше никакво време, никакво, те никога не пращаха един. Набра познатия телефо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??