Посвещавам на Alegoria Venus
и Venus Christ
Нула и Юни
1.
Студ!
Прибира ме пак в мен. Затваря ми очите. И ме връща в безсъзнанието ми. Заскрежените ми коси са късо подстригани…
Морска вълна я прибра вкъщи и заключи вратата отвън. Огледа се в тъмнината. Сама е. Все още.
Почувства как празната крушка потрепери. Светлината изстена и заспа поръсвайки килима с електрически съсиреци. Нула падна на колене и заплака, а оживелите лица от картините по затискащите я стени й се усмихнаха успокояващо. Ако можеше да ги види щеше да разбере, че все още е сама. Побегна през затворените си очи към вратата, но тя все още беше заключена. Плъзна се под нея и заслиза течна по стълбището. Изле-зе на улицата и се препъна в търкалящите се наоколо порои от хора. Затича се. Ускори по наклона, по който се надпреварваха подаръци обратно в морето…
(жертвоприношение, Нептуне)
…но все още се боеше.
Всички са слепи, но разбират за миризмата на тялото ми. Спирам за малко. Колкото да вдишам от другите и да погледна наг ...