Нур се луташе из гората и когато видя под една ела тези големи бели гъби, усмивка се разля по сериозното й лице.
Наведе се и откъсна гъбите, подържа ги в ръце и ги пусна в торбата.
Вече си представяше как ще ги сварят и похапнат с баба си Фатме.
Белият вятър издуха преспите и пролетта настъпи бързо в планината. Само на най-високите върхове белееха бели шапки. Гората, храстите и тревичките живвнаха в омайно зелено. Слънцето сияеше на синьото небе и напичаше упорито и силно, лъчите му се промушваха през клоните на дървесата, а слънчеви зайчета играеха в планинските потоци и езера.
Нур излезе на открито, седна на един камък и се загледа. До където й поглед стига, пред нея се откриваше чудесна гледка. Белееха пръснатите къщи в ниското до реката, по няколко в малки махалички. Дворовете им бяха оградени с високи дувари, за да пазят имота от зли очи и зли хора. А, ето и джамията. Минарето щеше да прободе небесата. От другата страна на реката, която се извиваше и правеше голям завой се намирах ...