Преди години имах възможността да посетя една далечна страна. Там също изгрява и залязва слънце - нещо, което сякаш за пръв път ми правеше впечатление. Видях маслини по клоните на няколко дървета, червен пясък и бяло небе, червено небе и бял пясък. Видях прозрачен скорпион да минава на крачка от мен и значи видях смъртта да минава на крачка от мен. Изглеждаше тромава, уязвима и непохватна и будеше снизхождение. Видях отвесни брегове, дълбоки заливи, безброй пазари, един търговец на зехтин, а в лъскавите му очи - чужденец, с билет за ферибота вечерта. Само веднъж си чух името, но когато се обърнах, нямаше никой. Видях магазин, пълен с около хиляда часовника и там престоях около хиляда часа. После видях много улици, скърцащи каруци, протегнати ръце, високи зидове, видях вятъра, който свали препаската от едно прекрасно женско лице и ръката, която се стовари върху него. Видях паяжина между бордюра и коляното на човек с пресушено от слънцето лице.

                   Видях пристанище с мазна, дълбока и неподвижна вода - едно вечно пристанище, което щях да напусна.