На таблото се изписа, че остава гориво за десет километра. Магистралата е пуста. Някъде далеч видях да свети червен надпис " I Love you". Реших, че е публичен дом, но като наближих разбрах, че е бензиностанция.
Летните нощи крият приказни усещания. Спрях пред колонката и отворих вратата. Чух, как славей пееше за любимата, скрит в храстите. Имаше нежен ветрец и светлините на козирката допълваха това вълшебство. Беше пусто и тайнствено от тъмнината, която обграждаше този светъл остров. Към мен се доближи слабичък човечец в син гащеризон.
- Напълнете резервоара до горе.
Сложи маркуча и започна да чисти предното стъкло от размазаните пеперуди по него.
- Няма нужда да го чистите, ще пусна чистачките.
- Трябва да махна белезите на смъртта по него.
- Пеперудите се подмамват от светлината на фаровете и безсмислено умират.
- Не, не е безсмислено. Да умреш, заради Светлината крие в себе си голям смисъл. Това е смърт от Любов към нея.
Не откривах смисъл, но и бях учуден от много неща.
- Много странен надпис има бензиностанцията ви, а пък и вие не ми звучите, като човек наливащ гориво.
- Нито едно от двете не е учудващо. Когато си останал без гориво с голяма радост ще извикаш "Аз те обичам" виждайки спасението, а хората, които зареждат не е задължително да бъдат тъпи и бездуховни, все пак тук е някакъв пристан, от който вземаш сили.
Засмях се, защото обяснението му беше интересно.
- Всъщност, къде се намира бензиностанцията и кой сте вие.
- Ооо, намира се Някъде, а аз съм Никой.
Въпреки гадното ми настроение отново ме напуши на смях.
- Знаеш ли последната дума, която чух тази вечер беше "Някога". За мен тези думи, като никога, някога, никой, някой, някъде, са изпразнени от съдържание. Просто сапунени мехури.
- Може би си прав, защото търсиш конкретика, но в този свят всичко е неопределено. В него ти не можеш да си сигурен в нищо.
- Дори и в чувствата ли?
- Дори и в тях, въпреки че любовта е състояние на духа и там конкретиката е невъзможна, просто усещаш, че я има.
- Защо да е невъзможна?
- Ти можеш ли да опишеш това чувство?
На бензиностанцията дойде и друга кола. От нея слезе мъж и започна да зарежда. След малко слезе и момиче, което го прегърна и целуна.
- Нали виждаш тия двамата? Ето това е любовта.
Погледна ме и се усмихна.
- Не, това не е любовта. Това са двама души, които са близо един до друг и се желаят. Любовта има мнооого по-голямо измерение.
Замислих се, може би беше прав. Не материалната близост е нещото, което храни истинската любов, може би дори близостта разрушава тайнството на това чувство. Другата кола потегли и отново бяхме сами с господин Никой. Маркучът изщрака.
- Вече сте готов да потегляте.
- Мога ли да ви попитам? Някога, кога е във времето?
- Някога е мечтата за бъдещето или по-просто казано, Сега с крила.
- Благодаря за горивото и че си поговорихме! Вече знам, кога е Някога.
Платих. Качих се в колата и потеглих. На огледалото за обратно виждане видях задната страна на светлинния надпис "Goodbye".
Шосето беше пусто и само осевата линия светеше пред мен.
© Гедеон All rights reserved.