Бях решил да отида на разходка до Юндола. Карам по стария път и минавам през разни селца. Навсякъде по площадите сложени големи оранжево жълти табели с надпис
Зачудих се, дали насочват всички пътуващи натам, за да поемат знания или в селцето с двеста души, никой не знае, къде е библиотеката, защото е прикрита много добре, като бомбоубежище.
Като се прибрах разучих, че е някакъв европроект, от който са получени много пари, за да се повиши културата в малките селища на България.
И в нашето градче се появи обява
Като прочетох това си представих сагата от филмите "Библиотекарят" и си помислих, каква всестранна личност трябва да бъде. Още на другия ден бях сред множеството в библиотеката, а множеството бе от няколко стареца с изразен паркинсон, две-три хистероидни жени в предклимакс, няколко псевдоинтелектуалеца, които гледаха, като Стиви Уондър, полюшвайки глави и една плеада от кандидат библиотекари.
Представянето започна, но най-голямо впечатление ми направи един шишко на средна възраст с постоянна, мазна усмивка, който ходеше сред бабичките и прегръщаше всяка от тях с поздрава "Щастлив съм, че те видях, Скъпа!", а те миличките гледаха след него с влажен поглед и повтаряха "Прекрасен младеж! Ето това ни трябва в държавата, за да просперираме!". Една от предклимаксните "девойки", дори се хвърли и целуна ръката му, изкрещявайки "Прекланям се пред Вас, Маестро!!!"
И започнаха представителните изложения на кандидатите. Няма да ги описвам, защото си бяха чисти изложения, но в общи линии, никой нищо не каза. Просто брътвеж, обаче речитативът на шишкото беше прекъсван след всяко изречение с бурни ръкопляскания и възгласи "Браво!"
Вече ми беше ясно, кой е бъдещият Библиотекар на града, а може би и на страната, а може би и на вселената... Спирам до тук.
След като тълпата се напрегръща с "великия шишко" се доближих до Него с протегната ръка.
- Приятно ми е, Вадим Петров.
- На мен ми е особено приятно, Някой.
Погледнах го много учуден.
- Вие се казвате, Някой?!
- Да, така са ме кръстили, като малък.
Усмихнах се и преди да тръгна го поздравих:
- Честито първо място и званието, Библиотекар.
Вече вървях към вратата, но бях много щастлив. Знаех, кой е Някой!
Следва продължение
© Гедеон All rights reserved.