Времето е топло, лятото отдавна е затегнало коланите и е потеглило към нас, но още пътува, така че все още се диша...
Аз признавам, че си падам по най-големите жеги, когато всичко, що мърда, има повече вода по тялото, отколкото вътре в него, когато една мента със спрайт значи всичко, когато пясъчните неравности под гърба ти не ти правят впечатление, а шумът на вълните е музиката, която не чуваш, защото божествено се слива с цялото ти същество.
Но още е април и аз съм далеч от описания маринистичен пейзаж..
На всичкото отгоре съм в Миража. Пуша цигара зад бара на сянка, доизчислявам последните сметки, мисля си колко съм привилегирована да мога да си пуша на работа, после някой ми изквичава "Сметката", без "моля", без "бих искал", но пък с ясно доловима заповедническа нотка и се сещам колко всъщност непривилегирована съм с тази иначе подпомагаща тютюнената ми страст, професия. Сетне отново изскачат разни морски картини, обливат ме солени води, горещи песъчинки изгарят нозете ми, и хоризо ...