Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястото ти. Ти си единствен в сърцето ми. Само ти знаеш как да ме направиш щастлива. Не си отивай, няма да те пусна, дори да усещам, че чувствата в мен изстиват, спомените се заличават. Това е всичко, което ми остана от теб, преживени моменти, които не искам да оставям в миналото. Не ме интересува, че съм сама, че страдам, че се измъчвам, колкото и дълго да ми се налага, аз не мисля, че е грешно, неправилно.
Днес видях човек, непознат, който беше също като теб. Имаше твоите бузки и нали знаеш леко небрежната ти брада по лицето и се смееше на същите неща, на които и ти би се засмял. Ръката, тя, тя правеше онова странно движение, точно като теб. Очите му бяха хубави, може би като твоите, може би не. ...