Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за внезапната силна болка отляво, и си дадох сметка, че сърцето ми е спряло да бие.
Изпълних се със самосъжаление. Можех да си поживея още – бях едва на 56, за един мъж това си е една чудесна зряла възраст. Знам, напоследък и много по-млади хора си отиваха от инфаркт – просто ежедневието беше прекалено напрегнато, животът – твърде динамичен, като си помисля, трябва да съм доволен, че и толкова поживях.
Ама пък баш сега ли трябваше – точно когато ожених и двете си дъщери, жената ме остави на спокойствие и отиде да гледа внучета, а аз се уредих с млада любовница. Точно когато и в службата всичко е под контрол, защото имам достатъчно заместници, които съм оставил да се занимават с текущите задачи, ...