- Дааа! - каза ветеринарят, докато надничаше в разтворената уста на коня. - Работата не е добре! Личи си, че му е минало времето. Зъбите са изхабени и не може да се храни. Няма да го бъде. Гледай да го държиш на паша или сено, защото зоб вече не може да дъвче. Яздиш ли го?
- От есента не го бях оседлавал. Знаех че не е добре и си викам, ще го оставя да си почива. Онзи ден, реших да го пояздя, но когато се качих, взе да петлае копитата.
- От артрита е! Вече не го държат краката, а пък и сигурно много го болят. Може все пак да опиташ да го продадеш, но тъй като го гледам едва ли някой ще се заинтересува.
- Когато преди пет години почина жената, го пуснах за продажба. Беше ми дотегнал животът и си викам, може пък някой да иска да го купи. Няколко човека дойдоха да го видят, но никой не пожела да го вземе - стар бил!
- Ами какво да ти кажа, дай го тогава на някоя кланица и да се свършва. И ти ще вземеш някой лев, а пък и добичето ще се отърве от мъките.
- Сърце не ми дава бе докторе, от жр ...