5 мин reading
Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха достъпни за тях. Въпреки че работеха по дванадесет часа и нямаха време за децата си, накрая нямаха пари поне да им купят мечтаните подаръци. Напрежение, а не вълшебство витаеше във въздуха. На всичкото отгоре, светлините на уличните лампи едва мъждукаха, с което отлагаха празничната еуфория за някоя друга, по-добра година, в която финансовата криза и нейните уродливи деца ще да бъдат добре забравено минало.
Коста, петгодишен хлапак от краен столичен квартал, се радваше на настъпващия празник по свой начин. Смътно си спомняше отминалата Коледа. Не можеше да си прости, че след празничната вечеря на Бъдни вечер заспа и не успя да дочака добрия старец да влезе през прозореца – комините в блоковете ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up